Z6_PPGAHG80018P70Q3BL5R603SH3
Z7_PPGAHG80018P70Q3BL5R603S96

Киберсигурност

Дата на публикуване: 17.06.2022
Последна актуализация: 17.08.2023

Законодателна рамка

Дата на публикуване: 31.01.2022
Последна актуализация: 10.03.2022

Както във всички останали аспекти на държавното управление, управлението в сферата на МИС е невъзможно без съответната подходяща нормативна база. Без съпътстващите ги законови норми, органите на изпълнителната власт не биха били в състояние да осъществяват своята политика в областта на МИС. Към момента, главният закон, уреждащ МИС в Р България е Закон за киберсигурност, който беше приет от 44-то Народно събрание на 31 октомври 2018 г. и беше обнародван в брой 94 на Държавен Вестник на 13 ноември 2018г. В своята същност, ЗКС транспонира Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза като е внимателно съобразен с Българската кибер екосистема, рискове, заплахи, предизвикателства и действителност. Посредством Закона за киберсигурност се уреждат:

  1. организацията, управлението и контрола на киберсигурността, включително дейности и проекти по киберотбрана и по противодействие на киберпрестъпността;
  2. предприемане на необходимите мерки за постигане на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност;
  3. този закон се определят и правомощията и функциите на компетентните органи в областта на киберсигурността.
     

Посредством чл. 3. ал.2 от Закона се изисква създаването на Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност. В Наредбата, освен организационни се съдържат и технически изисквания. Посредством НМИМИС се уреждат:

  1. изисквания за минималните мерки за мрежова и информационна сигурност;
  2. препоръчителни мерки за мрежова и информационна сигурност;
  3. правила за извършване на проверките за съответствие с изискванията на тази наредба;
  4. редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги по чл. 6 от Закона за киберсигурност;
  5. образец на уведомленията за инциденти.

Съгласно задълженията на Министъра на електронното управление, заложени в чл.12, т.7 от ЗКС, е разработена и утвърдена методика и правила за извършване на оценка на съответствието с мреките за мрежова и информационн сигурност, определени с НМИМИС. Може да изтеглите този документ, както и съпътстващите го приложения, от респективните им линкове.

Може да намерите Закона за киберсигурност Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност в държавен вестник или да ги изтеглите от техните респективни линкове. 

 

Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност

Дата на публикуване: 10.03.2022

 

 

Методика и правила за извършване на оценка за съответствието с мерките за МИС

Дата на публикуване: 10.03.2022

 

 

Актуализирана Национална стратегия за киберсигурност „КИБЕРУСТОЙЧИВА БЪЛГАРИЯ 2023 ”

Дата на публикуване: 10.03.2022

 

 

РЕШЕНИЕ № 301 от 2 април 2021 година ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА КИБЕРСИГУРНОСТ „КИБЕРУСТОЙЧИВА БЪЛГАРИЯ 2023”

Дата на публикуване: 10.03.2022

 

МИС и оператори на съществени услуги

Дата на публикуване: 31.01.2022
Последна актуализация: 10.03.2022

Мрежите и информационните системи, и най-вече интернет, са от основно значение за улесняването на трансграничното движение на стоки, услуги и хора. Те позволяват съществуването на глобалния свят такъв, какъвто го познаваме днес. Тази негова форма на продължително съществуване би била невъзможна без да се гарантира, редом с редица други неща, надеждното функциониране на съществените услуги.
Това е основната движеща сила зад усилията за повишаване на мрежовата и информационна сигурност в тази област. 

Но какво всъщност представляват съществените услуги и кои са операторите на съществени услуги? За да се отговори коректно на тези два въпроса следва да се обърнем към българското законодателство в лицето на Законът за киберсигурност. 

Отговорът на първият въпрос е тривиален - съществени услуги, са тези услуги, които са имат съществено значение за поддържането на особено важни обществени и/или стопански дейности в един от следните сектори: енергетика, транспорт, банково дело, инфраструктура на финансовия пазар, здравеопазване, доставка и снабдяване с питейна вода или цифрова инфраструктура. Подобен отговор, обаче, поражда редица други въпроси относно тематиката, като например: Кой определя кои услуги са съществени и кои не?; Как точно се определя кои услуги са съществени и кои - не?; и др. Нека да започнем с първия от тези вторични въпроси; 

Кой определя кои услуги са съществени и кои не?

Тази дейност се осъществява от националните компетентни органи (НКО) за съответния сектор (секторите изброени в приложение №1 на ЗКС).  Министерството на енергетиката определя кои услуги в сектор енергетика са съществени и кои – не. Механизмът е аналогично за всички сектори, за които има определен НКО. НКО-тата са определени посредством решение на Министерски съвет №192 от 9 април 2019, което може да намерите на тази страница.

Как точно се определя кои услуги са съществени и кои – не?

Това се осъществява посредством използването на методика за определяне на съществените услуги, която всяко едно НКО трябва да спазва и която методика бе приета от МС със същото РМС. 

В този смисъл, оператори на съществени услуги (ОСУ) са тези оператори, които предоставят идентифицирана посредством методиката съществена услуга. 

Техните задължения към осигуряване за сигурността на тези услуги както и за докладване за инциденти с мрежовата и информационната сигурност са надлежно описани в ЗКС.  

 

Р Е Ш Е Н И Е № 192 от 9 април 2019 година ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОРГАНИ, КЪМ КОИТО СЕ СЪЗДАВАТ НАЦИОНАЛНИ КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ ПО МРЕЖОВА И ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ, И ЗА ПРИЕМАНЕ НА МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОПЕРАТОРИ НА СЪЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗАКОНА ЗА КИБЕРСИГУРНОСТ

Дата на публикуване: 10.03.2022

Мрежова и информационна сигурност

Дата на публикуване: 25.02.2022
Последна актуализация: 10.03.2022

Министърът на електронното управление провежда държавната политика в областта на мрежовата и информационната сигурност. В своята дейност,той главно се ръководи от няколко различни нормативни документа, които включват: Национална стратегия по киберсигурност “Кибер устойчива България 2020”; Закон за киберсигурност; Наредба за минимални изисквания за мрежова и информационна сигурност. 

Посредством ЗКС е транспонирана Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. 

Посредством НМИМИС са уредени изискванията за минималните мерки за мрежова и информационна сигурност, препоръчителните мерки за мрежова и информационна сигурност, правилата за извършване на проверки за съответствие с изискванията на самата наредба и др. за споменатите в Чл.1 субекти по НМИМИС.

Мрежовата и информационната сигурност представлява неотменна част от киберсигурността, като киберсигурността в Р България e разделена на няколко основополагащи стълба:

  • мрежова и информационна сигурност (МИС);
  • кибер отбрана;
  • противодействие на киберпрестъпност.

Това разпределение е съобразено с Европейската стратегия за кибер сигурност, като всеки стълб представлява своя собствена киберекосистема, със собствени рискове, заплахи, предизвикателства, препоръки, добри практики, органи на изпълнителната власт и др. 

Министърът на отбраната провежда държавната политика за защита и активно противодействие на кибератаки и хибридни действия върху системите за управление на отбраната и въоръжените сили. Министърът на отбраната организира подготовката за киберотбрана на системата за управление на страната при положение на война, военно положение и извънредно положение. За повече информация относно правата и отговорностите на МО в тази сфера може да прочетете в чл.13 от ЗКС.

Противодействието на киберпрестъпността е сферата, в която биват разрешавани проблеми, свързани с киберпрестъпления и осъществяване на сътрудничество по тези въпроси на национално, европейско и глобално ниво. Министърът на вътрешните работи провежда политиката по противодействие на кибер престъпността. По-подробна информация относно функциите на министъра на вътрешните работи в областта на киберсигурността може да намерите в чл.14 на ЗКС.

За една от по-специфичните отговорности в киберсигурността е отговорна държавна агенция “Национална сигурност”. Това е така, тъй като ДАНС изпълнява политика по защита от киберинциденти в комуникационните и информационните системи на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. За повече информация относно правата и отговорностите на ДАНС в тази сфера може да прочетете чл.15 от ЗКС.